Рибната популация е общ природен ресурс за всички страни, граничещи с Черно море. В същото време сред природните богатства на Румъния и България, аквакултурата и риболовните ресурси са заемали и все още заемат важно място в области от национален интерес. В този контекст, една от най-важните съставни части на риболовното наследство е представлявана от площта, заемана от изключителната икономическа зона на Черно море.

В същото време, риболовът е най-силно засегнат от сериозните промени в екосистемите. Риболовът, липсата на обща система за управление на нивото на целия морски басейн, заедно с прекомерния риболов, незаконния риболов и използването на разрушителни риболовни техники, допринесоха за непрекъснатия спад на рибните пасажи. Трансграничният характер на тези ресурси предполага необходимостта от приемане на единна позиция относно експлоатацията и опазването на ресурсите, за да се осигури устойчиво развитие на рибарския сектор. За да се осигури устойчиво управление, приемането на най-добрите решения и прилагането на най-добрите действия, е необходим научен подход към екологичните елементи във връзка с местните дейности.

На териториално ниво, риболовът е икономическа дейност, основно извършвана в преобладаващо селски общности, зависими от морето и неговите ресурси, а риболовните практики на част от населението в градските райони в близост до големи риболовни зони подкопават социалната икономика и културния профил на зоната.
Отвъд местното ниво на тази дейност, риболовът е важна икономическа дейност с търговско значение.

Оползотворяването на рибните ресурси в естествените водни басейни се основава на традиционните методи за улавяне, извършвани в зоните извън изобатата от 20 м.
Черноморският риболов зависи основно от два основни фактора, свързани с наличието на водни ресурси и ефективността на организирането на риболовните дейности и маркетинга.

От гледна точка на водните ресурси следва да се отбележи, че морската аквакултура в района на Черно море не се ползва от подходящ географски и метеорологичен контекст. Липсата на елементи от крайбрежния релеф ,които да формират защитени зони, като заливи, силни ветрове, големи вълни и екстремни температури през зимата, излагат морските аквакултури на рискове в по-голямата част от румънското крайбрежие на Черно море и само частично от българска страна.

Същевременно конкурентоспособността на сектора на рибарството е изправена пред редица предизвикателства по отношение на нивото на обучение на персонала в областта на аквакултурата и рибарството и нивото на оборудване на риболовната инфраструктура, което води до по-голямо търсене от производствените възможности на сектора.

Сред видовете риба с висока търговска стойност в Черно море, Румъния и България си поделят 5 вида есетрови, които в по-голяма или по-малка степен са застрашени от изчезване, видове, които съгласно законодателството в тази област могат да се ловят само за научни цели или за дребна риба за аквакултури и за популацията и репопулацията на естествените местообитания.

Морската зона на биосферния резерват "Делтата на Дунав" е традиционна зона за хвърляне на хайвер и хранене на трансгранични видове, както и маршрут за преминаване на някои видове.

Също така е известно, че важна зона за риболов е биосферния резерват "Делтата на Дунав", където се практикува традиционен риболов с фиксирани или плаващи съоръжения.
Допълнителна дейност в областта на рибарството представлява преработката на риба като традиционна дейност в сектора на рибарството, както на румънска територия, така и на българска територия, която играе важна роля в преработката на риба, получена от риболова и аквакултурата, за по-добро използване на суровините и за получаване на широка гама от рибни продукти за потребителите.

Поради това е необходимо да се обърне специално внимание на тенденцията на деградация на природните ресурси на Черно море, по-специално рибните запаси, лошото сътрудничество между страните, граничещи с Черно море, за оптимизиране на управлението на ресурсите, липсата на хармонизация на съществуващите законови актове и правилници на различни териториални нива, както и между различните държави. Казусът трябва да се съсредоточи върху необходимостта от хармонизиране на методите и инструментите за оценка на рибните запаси, повишаване на осведомеността сред организациите в областта на рибарството и вземащите решения, стандартизиране на данните и методологиите във връзка с международните практики и да се определи размера на риболова по отношение на капацитета за поддържане на съществуващите екосистеми.