На равнището на Европейския съюз са признати значението на морето и необходимостта от създаване на рамка за морско пространствено планиране.

Съществена стъпка в тази посока беше приемането на Директива 2014/89 /ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за създаване на рамка за морското пространствено планиране.

Съгласно директивата "морско пространствено планиране" означава процес, чрез който съответните органи на държавите-членки анализират и организират човешката дейност в морските зони, за да постигнат екологични, икономически и социални цели.

Всяка държава-членка създава и прилага морско пространствено планиране, като взема предвид взаимодействията между почвата и морето. Полученият план или планове се разработват и изготвят в съответствие с институционалните и управленските нива, установени от държавите-членки. Съгласно тази директива всяка държава-членка трябва да разработи и приложи морско пространствено планиране възможно най-скоро и най-късно до 31 март 2021 г.

Основните предимства на морското пространствено планиране са:

1. Намаляване на конфликтите между секторите и създаване на синергии между различните дейности.
2. Насърчавана на инвестициите – чрез създаване на предвидимост, прозрачност и по-ясни правила.
3. Увеличаване на трансграничното сътрудничество между страните от ЕС за развитие на енергийни мрежи, корабоплавателни линии, тръбопроводи, подводни кабели и други дейности, но също и за разработване на съгласувани мрежи от защитени територии.
4. Опазване на околната среда - чрез ранно идентифициране на въздействието и възможностите за многостранно използване на пространството.

В контекста на финализирането на проекта MARSPLAN - BS и бъдещите дейности по изготвяне на план за морско пространствено планиране, партньорството организира заключителната конференция "Предизвикателства и възможности за морско пространствено планиране на Черно море в Румъния и България", Букурещ, 11 януари 2018г., 1030 - 1730 часа, хотел Маршъл Гардън, ул. "Доробанцилор" 50Б, Сектор 1, Панорамна конферентна зала.

Целта на заключителната конференция е да допринесе за извличането на полза от резултатите от проекта MARSPLAN-BS в бъдещите национални дейности, които ще бъдат извършени за разработването на Плана за морско пространствено планиране в Румъния и България. Конференцията цели също да разпространи добри практики за МПП сред съответните заинтересовани страни.

КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА ВИДИТЕ ГОВОРИТЕЛИТЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА MARSPLAN В БУКУРЕЩ ОТ 11 ЯНУАРИ 2018 Г.

СПИСЪК НА ПРЕЗЕНТАЦИИТЕ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА:

        Поздравителни думи

1. 03. Хуан РОНКО ЗАПАТЕРО (Juan RONCO ZAPATERO), политически служител, Генерална дирекция за морско дело и риболов, Блок A2 – Сектори на синята икономика, аквакултури и морско пространствено планиране;
2. 04. Грета БОРГ (Greta BORG), Съветник по проекта, Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия, Блок A.3 – Европейски морски и риболовен фонд;
   
   Морското пространствено планиране като отговор на необходимостта от интегриран подход към морските дейности
3. Диана ЦЕНЯ (Diana ȚENEA), Генерален директор, Мениджър по проекта, Генерална дирекция Регионално развитие и инфраструктура
4. Георге КОНСТАНТИН (Gheorghe CONSTANTIN), Директор, Министерство на водите и горите, Дирекция Управление на водните ресурси, Партньор на проекта MARSPLAN BS;
5. Институционална рамка за разработване на плана за морско пространствено планиране, Богдан ГИНЯ (Bogdan GHINEA), координатор, Звено за политики и стратегии за устойчиво развитие, Отдел "Политика и стратегия"
6. Опит в прилагането на морското пространствено планиране в страните от ЕС,Ангела ШУЛЦ-ЗЕЕДЕН (Angela SCHULTZ-ZEHDEN), Директор, Европейска ПЛАТФОРМА МПП (European MSP – PLATFORM);
   
   Стратегическа визия и стратегически препоръки за трансграничното морско пространствено планиране на Черно море в Румъния и България
   Основни предизвикателства и възможности за морско пространствено планиране за Румъния и България: подход към казус;
7. Казус относно зоната Ефорие и Казус Аквакултури и риболов, Д-р Лауренца АЛЕКСАНДРОВ (Dr. Laurența ALEXANDROV), главен изследовател, Национален институт за морски изследвания и развитие) „Григоре Антипа” (RO);
8. Казус относно системата за направление на кораби, Петър Киров, Главен секретар, Изпълнителна агенция "Морска администрация", (BG);
9. Казус Свети Георги,Юлиан НИКЕРШУ (Iulian NICHERȘU), Национален институт за изследвания и развитие „Делтата на Дунав” (RO);
10. Казус Бургас: Взаимодействията суша-море, Д-р Маргарита СТАНЧЕВА, Институт по океанология - БАН (BG);
11. Казус относно морския риболов и аквакултури, Д-р Лауренца АЛЕКСАНДРОВ, главен изследовател, Национален институт за морски изследвания и развитие „Григоре Антипа” (RO);
    
    Стратегическа визия за морското пространствено планиране в Румъния и България
12. Мангалия-Шабла –пилотен план за трансгранично пространствено планиране,Константин КИФЕЛЯ (Constantin CHIFELEA), изследовател, Национален институт за изследвания и развитие в строителството, градоустройството и устойчивото териториално развитие "URBAN INCERC", (RO);
13. Значение на участието на заинтересованите страни и съответните органи в разработването на планове за трансгранично морско пространствено планиране за Черно море. Професор Михай ГЪРЦУ (Mihai GÎRŢU), Доктор, Заместник-ректор, Университет "Овидиус" в Констанца, (RO)
14. Основни препоръки за публична политика за трансграничното морско пространствено планиране в Черно море в Румъния и България, Богдан ГИНЯ (Bogdan GHINEA), координатор, звено "Политика и стратегии за устойчиво развитие", отдел "Политика и стратегия";
    
    Следващи стъпки – От проекта MARSPLAN към МПП (изготвяне на план за морско пространствено планиране на национално равнище)
15. Анка ДЖИНАВАР (Anca GINAVAR), Началник на отдела за териториално и градско планиране, Министерство на регионалното развитие, публичната администрация и европейските фондове,Румъния
16. Мария ГЕОРГИЕВА , Началник експерт, Генерална дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, България.